anglais
Relatively new in the Bulgarian public arena, the expression “hate speech” is helping to give greater recognition to hateful feelings as a basis for certain forms of discrimination in society. The literary production of the last ten years has also marked a significant change in this direction, taking up subjects that were previously marginal or completely absent from books of fiction and works of literary history. Alongside the large body of stories about conflicts between ideological opponents, there are now novels and poetry books that openly address issues of collective intolerance towards ethnic and sexual minorities. Hate, however, manifests itself in different forms which, paradoxically, produce a similar effect: the invisibilisation of otherness and, in some cases, the denial of its existence. In this article, I examine the various aspects of hatred through their representation in the most recent Bulgarian literature, while placing them in a historical perspective. The aim is to show that, after having helped to forge the prejudices that fuel fear and intolerance, literature can also contribute to their deconstruction.
français
Relativement nouvelle dans l’espace public bulgare, l’expression « discours de haine » contribue à mieux reconnaître les sentiments haineux comme fondement de certaines discriminations au sein de la société. La production littéraire des dix dernières années marque aussi un changement notable dans ce sens en s’emparant de sujets jusqu’alors marginaux, voire totalement absents des livres de fiction et des ouvrages d’histoire littéraire. Aussi trouve-t-on désormais, à côté du large corpus d’histoires de conflits opposant des adversaires idéologiques, des romans et des recueils de poésie traitant ouvertement de problématiques liées à l’intolérance collective à l’égard des minorités ethniques et sexuelles. La haine, cependant, se manifeste sous différentes formes qui, paradoxalement, produisent un effet similaire : l’invisibilisation de l’altérité, quand ce n’est pas le déni de son existence. Je me propose dans cet article d’examiner les divers aspects de la haine à travers leurs représentations dans la production littéraire bulgare la plus récente, tout en les plaçant dans une perspective historique. Il s’agit de montrer que, après avoir aidé à forger les préjugés nourrissant la peur et l’intolérance, la littérature peut tout autant contribuer à les déconstruire.
russe
Cравнително нов в българското публично пространство, изразът „реч на омразата“ спомага за по-доброто припознаване на ненавистните чувства като основа за определени форми на дискриминация в обществото. Литературната продукция от последните десет години също бележи значителна промяна в тази насока, като работи с теми, които преди са били маргинални или дори напълно отсъстващи от художествената литература и литературната история. Така наред с големия брой разкази за конфликти между идеологически врагове, вече има романи и стихосбирки, които открито разглеждат проблемите на колективната нетърпимост към етническите и сексуалните малцинства. Омразата обаче се проявява в различни форми, които парадоксално водят до сходен ефект: другостта остава невидима, а в определени случаи се стига и до отричане на нейното съществуване. В статията разглеждам различните аспекти на омразата през нейните въплъщения в най-новата българска литература, като същевременно ги поставям в историческа перспектива. Целта е да се покаже, че след като е спомогнала за формирането на предразсъдъците, подхранващи страха и нетолерантността, литературата може да допринесе и за тяхното деконструиране.